News

Износът на българска царевица за Китай е нарастнал почти 40 пъти през 2014 г.

Износът на царевица към Китай се е повишил почти 40 пъти през миналата година. Причината е, че освен всеизвестния ориз консумацията на месо в Китай скача с пъти през последните години. А за животните са нужни и фуражи, а оттам и царевица.

Рядко може да се отбележи, но рекордното количество идва в резултат от действие на държавата - през 2013 г. тя подписа принципно споразумение за износа на българска царевица към Китай.

Потребителската мощ на източната страна с население от близо 1.4 млрд. жители логично и постоянно привлича бизнес интереса. Затова и да прокараш търговски път към Китай е постижение за България. Негативът е, че явлението може да е неустойчиво.

Експортът на българска царевица за Китай става възможен, след като преди две години е подписано принципно междуправителствено споразумение между двете държави. То се отнася най-вече за фитосанитарните изисквания и не е обвързано с конкретен период на действие или количества. Документът идва след серия от срещи между българските власти и китайската администрация за надзор на качеството. Само преди няколко дни такава процедура беше започната и за износа на местни плодове и зеленчуци.

"Китай не е свободен пазар в класическия смисъл и износът на повечето стоки и суровини обикновено е възможен само след правителствени споразумения, лицензии и квоти", обяснява Петър Димитров, основател и брокер в компанията "Агрикор", която се занимава с брокераж и прогнози на пазара и борсите за зърнени и маслодайни култури. Липсата на такива споразумения обаче не означава непременно забрана за търговия на селскостопански продукти на китайския пазар. Ако действа без подкрепата на държавата, земеделският бизнес трябва да има сигурен китайски партньор и във всички случаи да спазва изискванията, така че стоката да бъде допусната в страната.

"Още в началото на 2014 г. имахме първи сделки за ограничени количества царевица в контейнери, а през октомври 2014 г. тръгна и масиран износ с големи кораби насипен товар. Кумулативно за сезон 2014 г. износът за Китай се оценява на малко под 300 хил. тона", разказва Димитров. Според данни на Националния статистически институт този експорт за календарната минала година е бил 227 хил. тона в количество, а в стойност - 71 млн. лв. (виж таблицата), което е 12.5% от цялата стойност на износа на царевица. За сравнение, през 2013 г. търговията на царевица към Китай е била едва 4.5 хил. тона на стойност 2 млн. лв.

Традиционен пазар за тази продукция продължават да са държавите от ЕС. Натам са насочени 86% от целия износ като стойност. Средната цена на предлаганата царевица за китайския пазар обаче е била малко по-ниска от тази, на която местните търговци са продавали в ЕС. Но през тази ситуацията е обърната.

Увеличението на експорта към Китай през 2014 г. не бележи началото на тенденция. То е било възможно донякъде и заради малко късмет. Анализаторът Петър Димитров обяснява, че заради силното субсидиране на китайското земеделие цените на соята и царевицата влизат във възходящ цикъл още от 2008 г. Така на практика, макар че има собствено производство, за източната държава се оказва по-изгодно да внася царевица от международните пазари, защото цените на отгледаната в страната са изкуствено много по-високи и от логистична гледна точка в пристанищните градове вносът има икономически смисъл. Китайският пазар също така показва строго определено търсене. Към българската пшеница например интересът е нулев, докато все по-високата консумация на месо в страната води и до увеличено търсене на фуражната царевица.

Обикновено доставките за Китай се правят от големите мултинационални компании, а български партньори или местни звена са само техни поддоставчици. Според източници от сектора на търговията със зърно най-големи количества от България са изнесени от подразделението на швейцарската компания Glencore, "Гленкор грейн България". От компанията отказаха да коментират тази информация. Друг представител на сектора посочи и американската "Каргил" като износител на местна царевица към дестинацията.

"Повечето сделки за Китай са на FOB (бел. авт. - Free on board или франко борд – сделка, при която търговецът плаща доставката до борда на посочения от купувач кораб в уговореното пристанище за натоварване, а оттам нататък всички разходи и рискове за пратката се поемат от купувача) и често на един кораб са включени няколко износителя", обясни председателят на Българската асоциация на търговците със зърно и фуражи и управител на "Витагрейн" Мартин Русев. Той е на мнение, че износът на българска царевица към Далечния изток е по-скоро прецедент и че през тази година страната не само няма да достигне миналогодишните количества, но няма и да ги доближи. Това се дължи на две причини. Първо, като следствие от политиките си да стимулира производството чрез високи цени Китай натрупва резерви в критично големи размери от около 150 млн. тона и през текущата година просто не търси царевица. И второ, реколтата от царевица в България през настоящата година е слаба и страната просто няма какво да предложи. "Страните от Балканския полуостров ще имат спад в производството между 15 % и 30 %, а в целия Европейски съюз очакваме между 18 и 25 млн. тона по-малко", коментира Петър Димитров от "Агрикор".

Въпреки надеждите на производителите от пролетта на тази година, че експортът за Азия ще продължи ударно, вече и те, и търговците са единни в мнението си, че в миналогодишния скок на износа не трябва да са търсят закономерности. "Проблемът е, че когато Китай излезе на пазара, обикновено се търсят доставки от 500 до 700 хил. тона. Това са количества, които България не може да предостави. Оттук като цяло пътуват кораби с капацитет 50-60 хил. тона. Ние по-скоро нямаме потенциал за този пазар. Като по-важни за българския зърнен експорт бих определил страните от Северна Африка, а също и Пакистан в Близкия изток", казва Цветан Петров, търговски директор на разградската компания "Семпе", която се занимава с производство и износ на зърнени и маслодайни култури.

"Китай няма как да е основен, но винаги е интересен пазар и е добре да имаме възможно най-голям брой потенциални дестинации", казва Мартин Русев. За да се случи това обаче, трябва да се решат редица други проблеми. За търговците на зърно например е важно да има добри пристанища, от които да тръгват корабите. Без подходяща инфраструктура почти всякакви други усилия и на държавата и на бизнеса са излишни.

 

8.11.2015 г.