News

Може ли Китай да отвърже юана?

Силната валута е все по-голямо бреме за страната, тъй като оскъпява износа и изостря дефлационните сили в икономиката.

Изненадващият ход на Швейцарската централна банка за премахване на минималния праг в курса франк/евро е напомняне, че може да има неочаквани последици от валутните войни на централните банки.

Докато пазарите осмислят шока от миналата седмица, може да очакваме фокусът да се насочи към други слаби места на глобалната валутна карта, пише Крейг Стивън в MarketWatch.

Китай се откроява, тъй като подобно на Швейцария фиксира валутата си, което става все по-трудно за поддържане.

Благодарение на дългогодишния си пълзящ нагоре фиксинг към щатския долар юанът става все по-скъп спрямо почти всички основни валути. Най-големият износител в света трябваше да понесе две години на агресивна девалвация на йената след въвеждането на абеномиката и придружаващите я количествени улеснения.

Сега се задава нов фронт, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда готова да даде зелена светлина на своя програма за количествени улеснения (QE) в четвъртък. Ходът на Швейцария пък означава, че Швейцарската централна банка преустановява покупки на евро за поддържане на франка евтин, което означава, че еврото почти сигурно ще се обезценява.

Допълнителна сила на юана определено няма да е добре дошла за китайската икономика. БВП на Китай през четвъртото тримесечие на 2014 г. е нараснал само със 7,3% годишно, с което растежът за минлата година е 7,4% - най-слабият от 24 години насам. Това се случва на фона на приближаваща дефлация и ново изтичане на капитали от страната.

Валутните сътресения от миналата седмица представляват ново препятствие за китайския растеж, тъй като се оскъпява износът за Европа - вторият най-голям пазар на Китай след САЩ.

Другата опасност за Китай е, че силната му валута изостря дефлационните сили. Цените на производител в страната спадат от почти три години, а ниските цени на петрола добавят допълнително напрежение. Пазарът на имоти изглежда също може да тласне инфлацията значително надолу. Цените на новите жилища в големите градове са спаднали с 4,3% през декември спрямо година по-рано.

Трудността за Пекин е, че тези външни валутни движения са извън неговия контрол. Ако мерките за поевтиняване на еврото предизвикат още един кръг от валутни обезценки, то още колко поскъпване може да издържи юанът?

Макар действията на швейцарската и други централни банки в Европа от миналата седмица да бяха доста различни, те имат нещо общо: институциите действаха неохотно в момента, в който натискът стана непоносим.

Причината, поради която дефлацията е обществен враг номер 1 за централните банки, е, че дълговете стават по-трудни за обслужване и могат да забавят растежа и заетостта, тъй като потребителите отлагат покупките, а бизнесът - инвестициите.

Китай със сигурност има дългови нива, които правят дефлацията обезпокоителна. Общото ниво на дълга в момента се оценяват на повече от 250% от БВП. По-ниският от очакваното ръст на банковите кредити през декември също предполага, че търсенето в икономиката вече е слабо.

Другата тревожна област са капиталовите потоци, тъй като инвеститорите ликвидират залозите си за по-нататъшно поскъпване на юана. През последните тримесечия видяхме признаци на изтегляне на „горещите пари“ от Китай и обръщане на тренда при натрупването на чуждестранни резервни.

Данните за четвъртото тримесечие на 2014 г. показват, че китайските валутни резерви са намалели с 48 милиарда щатски долара до 3,840 трлн. Това би могло да отразява както отлив на капитали, така и валутни ефекти, след като еврото и йената се обезцениха с 4,2% и 9,3% съответно спрямо долара през този период.

Според Bank of America изтеглянето на капитали през последното тримесечие на миналата година е достигнало 120 милиарда долара от 68 милиарда през предходното.

Междувременно вече има признаци, че ликвидността в Китай се затяга. Най-новите данни показват, че паричното предлагане е забавило темпа си на растеж през декември.

Комбинацията от изходящи парични потоци и свита ликвидност показва предизвикателството пред Китайската централна банка. Ако отливът на капитали се ускори, тя ще трябва да използва повече от своите валутни резерви, за да поддържа валутния курс.

Това ще доведе до намаляване на ликвидността, освен ако централната банка не предприеме нови монетарни стимули, например въвеждането на по-ниски задължителни резерви на банките, което се очаква през тази година.

Но опасността се крие в евентуална загуба на доверие в юана, като в този случай новата ликвидност може просто да допринесе за отлива на капитали. Такъв сценарий ще направи по-вероятно Китай да последва примера на Швейцария и да остави своята валута да плава свободно.