信息

Време е за икономическа реформа в Китай

Корупцията, цензурата и териториалните диспути са сред важните въпроси за азиатската страна през 2015 г.

Китай имаше натоварена 2014 г. Но и през новата година за страната предстоят важни решения, пише британската ВВС.  

Сред най-належащите е икономическата реформа. Пекин твърди, че практиката за растеж, задвижван от индустриалния експорт, инфраструктурата и недвижимите имоти, трябва да бъде прекратена. Ръстът ще се забави и за да се представи задоволително, трябва да се спрат държавните предприятия, работещи на загуба. Частните предприятия ще трябва да осигурят необходимите работни места, особено в сектора на услугите, дори това да означава навлизане на чуждестранни бизнеси.

Друг важен въпрос е подетата от президента Си Цзинпин борба с корупцията. С навлизането на кампанията дълбоко в държавните институции се очакват нови разкрития и още присъди. Но корупцията е вкоренена в системата, така че кой точно ще бъде наказан ще е въпрос на политика. Си Цзинпин ще отстранява тези, които стоят на пътя му, и ще ги заменя с лоялни фигури. Той ще трябва да се справи с един екзистенциален проблем – как да изгради управление, което не е базирано на алчността. Същевременно фундаменталното противоречие в Китай, според което в икономиката се допускат повече частни инициативи, но това не важи и за политиката, ще се изостри.

Големи инфраструктурни проекти

Силните страни на държавата ще си проличат, стане ли въпрос за дълбоки джобове и достъпни инженерни проекти. През 2015 г. ще се разгърнат амбициите й за големи инфраструктурни проекти из целия свят – от високоскоростна жп линия в Нигерия до канала в Никарагуа между Пасифика и Атлантика. Във вътрешен план Пекин вече похарчи милиарди за подобряването на железопътните си мрежи и планира да продължи в същия дух.

Но и през новата година на никой китаец няма да бъде позволен независим глас в нищо, което комунистическата партия не одобрява. И списъкът с такива теми се увеличава, вместо да намалява, въпреки критиките на правозащитните организации. В момента над 40 китайски журналисти са в затвора и тенденцията за натиск над свободното слово продължава. Партийните лидери казват, че управляват по силата на закона, но затварят онези, които настояват за дебат относно какво точно означава върховенство на закона. През 2014 г. сметките на управляващите се объркаха в Хонконг и Тайван, като протестните движения показаха колко далеч е населението там от топлата прегръдка на централното правителство в Пекин, което се опитва да ги спечели чрез икономическо сближаване.

Парите не миришат и това ще си проличи и през 2015 г. в сферата на бизнеса, образованието, развлекателната индустрия и медиите. Университети в Европа и САЩ ще продължават да позволяват на институти, финансирани от китайското правителство, да налагат цензура. Холивудски студиа ще правят корекции върху филмите си, за да удовлетворят китайските филмови цензори. Интернет компании ще проявяват "разбиране" относно чувствителни за Пекин теми, когато става въпрос за резултати от търсачките и постове в социалните мрежи. Залогът за всички тях са потенциалните ползи, които идват от китайския пазар. С близо 700 млн. интернет потребители, много от които пазаруват чрез смартфони, за първи път такава огромна част от средната класа е свързана онлайн. И въпросът е докъде може да стигнат компромисите с ценностите в замяна на дял от този пазар. Същевременно говорейки за технологиите, Си Цзинпин заяви, че Китай е прекалено зависим от Запада в тази сфера и затова през новата година страната ще се ориентира към местни иновации.

Фокус върху външната политика

Що се отнася до външната политика, 2014 г. завърши по-прагматично, отколкото започна. С форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество и срещата между САЩ и Китай властите в Пекин снижиха резкия си национализъм и антиамериканската си риторика, които доминираха годината. Държавните медии обявиха, че ръкостискането на Си Цзинпин с японския премиер Шиндзо Абе е началото на разтопяване на ледовете в двустранните връзки. Ще видим докъде ще стигне това затопляне по отношение на териториалните диспути в Източнокитайско море и въпросите, отнасящи се до историята.

Важна остава и драмата в Южнокитайско море, която се прехвърли към Международния арбитражен съд в Хага, въпреки че Пекин отказва да признае юрисдикцията му относно делото, заведено от Филипините. В същото време Китай ще използва всички средства, за да убеди своите противници в Южнокитайско море, че могат да извлекат ползи от попадането си китайската икономическа орбита. Великата игра за правене на геополитика и бизнес чрез споразумения за свободна търговия, заеми за развитие и регионални инфраструктурни проекти ще продължи и през 2015 г.

Поне по две теми се очаква да постигнат съгласие САЩ и Китай. Едната е тяхната обща отговорност като най-големите замърсители с въглеродни емисии в света. Втората е нестабилната Северна Корея, която е известна като ирационален играч. Но въпреки че Китай е описван от МВФ като най-голямата икономика в света, вземането на решения по върховете на комунистическата партия все още е пълно с неизвестни.