Новини

Посланик Гуо Йеджоу си тръгва от България с орден "Стара планина"

Н. Пр. Гуо Йеджоу, който три години бе извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република у нас, се завръща в родината си. На официална церемония президентът на РБългария връчи на Н. Пр. орден "Стара Планина". 

Гуо Йеджоу е роден през февруари 1966 г. в Хуайан, в провинция Дзянсу. Завършва немска филология в Пекинския университет. Преди да заеме дипломатическия пост в София, посланикът е бил помощник-министър в отдела за международни връзки на Китайската комунистическа партия. 

Обръщение към българския народ заминаващият посланик направи от страниците на в. "Стандарт"

Скоро завършва мандатът ми на посланик в Република България, затова бих искал чрез тази платформа на общуване тържествено да кажа на всички български приятели своето "Довиждане!"

През последните три години контактите на високо ниво между Китай и България бяха сравнително интензивни, политическата основа на двустранните отношения непрекъснато укрепваше. Двустранният търговски обмен се повиши от 984 млн. щатски долара през 2010 г. до 1,895 млрд. щатски долара през 2012 г., общият обем на китайските инвестиции в България нарасна от 14,4 млн. евро през 2012 г. до 84,4 млн. евро до края на март 2013 г. Двустранният културен обмен и контактите в научно-техническата и други области непрекъснато се увеличават, взаимната комуникация и подкрепа в рамките на регионалните и международните организации, на свой ред, постоянно се засилват. Сега, когато предстои да напусна България, бих искал да благодаря на всички български правителствени структури и обществени кръгове, които оказваха подкрепа и внимание към китайско-българските отношения. Очаквам в бъдеще да има още повече хора, които с още по-голям ентусиазъм да се посветят на развитието на двустранното приятелско и практическо сътрудничество.

През тези три години имах щастието да посетя различни български градове, а също и много села. Имах възможността както да общувам в работен план с ръководителите на местните общини, така и да си побъбря със старите хора на село за обикновените неща от живота, да науча децата на няколко поздрава на китайски. През всичките тези незабравими дни аз истински усещах приятелските чувства на българския народ и искреното желание на хората да се стимулира традиционната дружба между Китай и България. Това ме накара да осъзная още по-дълбоко смисъла на думите "Отношенията между държавите се коренят в близостта между народите".

През тези три години аз с радост станах проводник и свидетел на развитието на китайско-българските отношения. Когато общувах лице в лице с все повече хора, желаещи да стимулират сътрудничеството между двете страни, чувствах все по-голяма отговорност към насърчаване развитието на двустранните отношения. Когато обемът на инвестициите и търговията между двете страни непрекъснато се повишаваше, изпитвах гордост от начина, по който компаниите от двете страни ръка за ръка преодоляват кризата, от смелостта им да посрещат трудностите и да вървят напред. Когато виждам по българските улици автомобилите "Грейт Уол", аз се изпълвам с надежда и вяра, че още повече "китайски марки" ще навлязат в ежедневието на гражданите. Когато виждам, че все повече хора от Китай се надяват да открият България за себе си - тази страна с богато културно наследство, да обикнат традиционните продукти на "страната на розите", "страната на киселото мляко", аз искрено вярвам, че в глобализиращата се епоха народите на двете страни ще могат да скъсят разстоянията помежду си, за да станат още по-близки.

За тези три години изградих прекрасни отношения с много приятели от българските медии. Ясно разбирам, че развитието на двустранните връзки е неразривно свързано и с подкрепата на медиите. На Китай и на китайско-българските отношения са необходими съвети и предложения, вдъхновение и окуражаване от страна на още повече представители на медийните среди. Необходимо е "четвъртата власт", едновременно с отразяването на "разликите" между двете страни, да продължава да излъчва и разширява "положителната енергия" на общите двустранни интереси.

На прощаване бих искал с една българска поговорка да си взема довиждане с всички мои приятели: "Планина с планина не се среща, човек с човека се среща". Надявам се, следвайки пътя на своите мечти и идеали, отново да мога да се срещна с България и отново да се видя с всички приятели.


Медия