Новини

Виктор Азманов пред радио „Китай”: „Ако познаваш правилата на китайците, лесно се прави бизнес с тях”

 

Едно интервю на Тодор Радев от българската редакция на медията в Пекин

 

- Здравейте, уважаеми слушатели! При нас е г-н Виктор Азманов, който за хората, които следят отношенията между България и Китай няма нужда от специално представяне, но все пак да припомня, че той е председател на Българо-китайската търговско-промишлена камара, и именно в това си качество е на посещение в Китай. Затова и първият ми въпрос е, каква е целта на настоящата ви визита, г-н Азманов?

- Сегашното ми посещение в Китай има две основни цели. Първата е разговори относно предстоящото отваряне на офис на Българо-китайската търговско промишлена камара в Пекин. Втората – следвайки стъпките на министър Делян Добрев и вратата, която той отвори при неговото посещение в края на м.г. в Китай, съм изключително горд да споделя, че започнаха задълбочените отношения между българската и китайската голф асоциации. Предстои подписването на меморандум, който се надявам, че ще успее да стане до края на тази седмица. По силата на него двете организации започват да си сътрудничат, да разменят визити на свои членове. Освен това ще организираме посещение на около стотина китайски голфъри на турнира „Волво оупън”, чийто домакин тази година е България.

 

- Нека сега да поговорим малко повече за търговско-промишлената камара, чийто председател сте, но в малко по-конкретна светлина. Бизнес е много широко понятие, така че нека го сведем до конкретни проекти, партньори и планове. С какво точно се занимава БКТПК и къде виждате мястото и ролята й в цялостната картина на българската и китайската икономика, и отношенията между двете?

- Първо, човек трябва да познава много добре възможностите на българската и китайската икономики, за да знае в кои полета може да има взаимодействие. Като пазар Китай е изключително интересен за българските производители, но за жалост само такива с по-специфични и уникални продукти могат да се пласират на него.

На първо място са розовите продукти. В тази връзка бих припомнил, че на Фестивала на розата в Казанлък, който се проведе миналата година, ние бяхме изключително активни, станахме съорганизатор на конкурса „Мис Българска роза” и дадохме първа награда - екскурзия в Китай. Като цяло, в момента се опитваме да съберем на една обща платформа всички розопроизводители в България и по-специално тези, които произвеждат крайни продукти, защото за китайския пазар са най-интересни именно този тип продукти – сапуни, шампоани, кремове, а не толкова самото масло, което се котира по-добре на Запад. България разполага с големи количества розова вода и през 2010 г. в Китай бе направен един успешен опит за продажбата именно на бутилирана българска розова вода в местен супермаркет, но като цяло това бе едно нищожно количество, в сравнение с количествата, с които разполагаме и които могат да се изнасят за Китай.

На второ място, разбира се е българското вино. Смея да твърдя, че в момента се изнасят най-много два контейнера българско вино за Китай, което не е много, но не е и малко. Това е една добра отправна точка, защото вече има български марки вина, които са разпознаваеми на китайския пазар. Например „Тера Тангра”. Това българско вино е познато за китайския потребител.

 

- Преди няколко месеца в Шанхай имаше една много голяма рекламна кампания за българско кисело мляко. Някакви конкретни планове в тази насока имате ли, защото пазарът на млечни продукти в Китай в момента е много голям, но като цяло се доминира от местни фирми, докато вносът е предимно от Австралия и Нова Зеландия.

- Нека да бъдем реалисти. Първо да изходим оттам, че в Китай се консумира в пъти повече прясно мляко, тъй като киселото не е толкова познат и традиционен продукт. В България от друга страна има сериозен недостиг на прясно мляко и производителите на кисело или внасят такова, или прибягват към сухо. Преди време имахме запитваме от фирма от Южен Китай, която искаше да внася българско прясно мляко за своите сладкарски цехове и производството на малотрайни сладкарски изделия. Оказа се обаче, че офертата на нашите партньори от България не бе конкурентноспособна. Така че засега в тази насока смятам, че по-скоро бъдеше имат хранителните добавки с „бациликус булгарикус”, пробиотиците, които се произвеждат в България, защото са уникални.

 

- Интересно ми е да чуя мнението Ви и в една друга насока, за привличането на повече китайски туристи в България. За огромната част от днешните китайци България е на практика непозната страна, още повече като туристическа дестинация. А тези, за които е позната пък се оплакват от визовия режим. Работи ли се в България за облекчаване на визовия режим за китайските туристи, които в момента са едни от най-платежоспособните в момента и всяка уважаваща себе си туристическа държава се опитва да ги привлича и прави всичко възможно.

- В момента не е сложно и трудно китайски граждани да си извадят туристическа виза за България. Имаше един период в близкото минало, когато бе по-усложнена процедурата предвид това, че трябваше да се съобразим с шенгенските изисквания и се нуждаехме от обучаване на цялата система по работа с нея. В момента обаче на един китайски турист да си извади виза за България му отнема не повече от две седмици. Вярно, не можем да се конкурираме с една Холандия, за която визите се вадят за по-малко от три дни, но точно това е и втората тема, която аз започнах при сегашното си посещение. Освен отварянето на пекинския ни офис, следвайки стъпките на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, ние сме тук сега, за да направим конкретните практически стъпки и откараме с чартър сто китайци на „Волво Оупън”. Те са само малка част от онези близо 30 милиона китайци, които играят голф.

 

- А като човек, който работи отдавна в сферата, как смятате – лесно ли се прави бизнес с китайци?

- Ако познаваш правилата им е по-лесно да правиш бизнес с тях. Ако се примириш с това, че ние за тях сме малки във всяко едно отношение и е по-добре да се кооперираш и да застанеш на една платформа с твоите колеги, които произвеждат същия като теб продукт или имат същата таргет група като теб, тогава имаш далеч по-голям шанс.

 

- В последната година-две китайският бизнес се опитва усилено да излезе в чужбина, но вече не като търговец, а като инвеститор. Много се говори и пише по темата, и като цяло коментарите вървят по следната линия – ние, китайците, искаме да ви помогнем да се справите с кризата, да отворим работни места, да инвестираме, но вие, чужденците, ни подозирате, не ни се доверявате и се опитвате да ни държите настрана. А нашите намерения са най-искрени. Най-очевидните примери са последните опити на телекомуникационните гиганти „Хуауей” и „Джунсин” да пробият на американския и австралийския пазар, но и до момента не успяват да направят някакви сериозни инвестиции там, защото и Вашингтон, и Канбера ги държат настрана с мотива защита на националната сигурност. Да не говорим за станалите вече постоянни търговски спорове между Европейския съюз и Китай. Като цяло в Пекин смятат, че на Запад съществува някакъв страх от китайските инвестиции. Според Вас, в България трябва ли да се страхуваме от китайските инвеститори?

- Това, което мога да кажа е, че ние сме настроени позитивно, но също така и обективно.

Мисля, че е добре в това отношение да погледнем позицията на германския канцлер Ангела Меркел, която приветства китайските инвеститори и китайските реални инвестиции. И оттук насетне трябва да направим разграничението – какво означава реални инвеститори и реални инвестиции.

Китайците, излизайки от условията на една планова икономика, в която всичко е предварително решено и определено по правила, различаващи се от пазарната икономика, в която живеем, изпадат в ситуация, при  която искат твърде много гаранции. От една страна искат да бъдат инвеститори, а от друга не са готови да поемат т.нар. инвеститорски риск за несбъдване на събитието. Искат да бъдат шефове и инвеститори, и в същото време по-скоро чисти доставчици, на които ще им се плати стоката.

В това отношение и двете страни трябва да си вземат по малко поука.

Първо, западният свят, и по-скоро България, трябва да толерира и насърчава китайските инвеститори, да им помага да опознават законодателството, механизмите и правилата за работа в България и в България като част от Европа. Това е нещото, което липсва на китайските инвеститори. Както казах, те живеят с усещането, че са в една планова икономика и излизайки от нея искат правилата да са същите. А това няма как да стане.

Второ, самите китайски инвеститори трябва да направят малко повече усилия – особено тези, които са по-отдалечени от Пекин и големите градове – за привличането на кадри с външно образование, които са живели в чужбина и са работили в международни фирми и които могат да донесат онова липсващо ноухау на стъпките как се става реален инвеститор и как се прави реален бизнес, а не доставчик, който иска да го възприемат като инвеститор.

 

- В този смисъл, смятате ли, че китайските инвестиции зад граница, колкото и големи да са те, са рискови. И може би именно поради причините, които споменахте, западните партньори не се доверяват в толкова голяма степен на китайските инвеститори.

- Да, рискови са. И нека ви дам следния пример. Има китайски провинции с добре развити заводи и предприятия, които решават да инвестират навън. В един момент обаче е оказва, че в тази провинция по-голямата част от населението не само, че не познава детайлно законодателството, ами и не съзнава наличието на такова. И се явява една много голяма пречка за това да бъде обяснено какво е договорни отношения и поемане на ангажимент, което наистина създава опасност. Това обаче не означава, че китайските инвеститори са опасни или че външният свят е опасен за Китай. Просто трябва да се обръща малко повече внимание и да се проявява малко повече взаимно разбиране.

 

- Българската икономика е пазарна, но какво според Вас, трябва да направи държавата, за да получат икономическите, търговските и инвестиционни отношения с Китай един по-структуриран вид, а не да се работи на парче?

- Прав сте, че в отношенията между България и Китай открай време се работи на парче. Ние за жалост нямаме тези дълготрайни отношения, които има например нашата северна съседка Румъния. Погледнете колко са китайските инвестиции в Румъния, какъв е реалният китайски бизнес там, какво карго се прави и какво се прави в България. Орел, рак и щука е най-честата ситуация, в която се изпада в България, но както казах, ние сме оптимисти и на 24 януари тази година ще съберем всички българо-китайски организации на едно място, под една шапка, надяваме се това да бъде и под егидата на президента, а не само на китайския посланик и ще им покажем, че е най-добре всички заедно да гледаме на Изток, за да може Изтокът да ни забележи.

 

- В кои области виждате бизнес контактите между България и Китай като най-перспективни в дългосрочен план. И нека излезем от чисто търговския модел на мислене и очертаем в кои области би могло да има наистина някакво сътрудничество, което да донесе полза за по-широк кръг хора и цели региони. Особено актуална в момента е политиката за Европа на регионите и е ясно, че и в България са нужни някакви по-координирани мерки за развитие на отделните региони, тъй като има места, които са изостанали във всяко едно отношение.

- Така е. Аз лично съм посетил доста малки и средни български общини, в които кметовете са определили парцели и казват: „Тук ще бъде китайска индустриална зона. Намерете ни китайски инвеститори, които да дойдат”. Тук обаче отново идваме до проблема с липсата на достатъчно познания.

Първо, разликата от парцел до проект е винаги огромна. Няма ли икономическа обосновка, няма как да съществува реална предпоставка за бизнес. Ако някой иска наистина да дойдат китайски инвеститори и вложат парите си в дадената индустриална зона, трябва да има причина, заради която да го направят – дали това ще бъде система от облекчения на местните данъци и такси или в националната данъчна система за съответния инвеститор, дали това означава да им се предложи, че ако изградят съоръжение, което ще ангажира на работа Х брой хора, то общината ще се наеме да им прокара дотам цялата инфраструктура като пътища, комуникации, вода. Трябва да има точна и ясна визия. Единствената досега най-конкретизирана визия, която съм виждал, е на Индустриален парк „Божурище”, където са си наели включително и човек, който говори перфектен китайски, превели са презентациите си на китайски, съветват се с нас изключително често и са много напористи.

Като излезем обаче от търговията, като прескочим земеделието и туризма, стигаме до културата и образованието. Аз смятам, че в дългосрочен план това е нещото, което ще остане и след нас. Изключително съм щастлив, че се отвори втори Институт „Конфуций” във Великотърновския университет. Въпреки че първият в Софийския университет не бе изключително успешен според оценката, която му дават от „Ханбан” в Китай, аз смятам, че те направиха наистина добър ход с това, че отвориха втори институт. Донякъде, от една страна успяхме да ги убедим, че този втори институт ще създаде конкуренция на първия и двата ще работят малко по-добре, защото ще има с кого да се съобразяват. От друга страна, за първи път се прокара идеята този институт да бъде институт „Ушу Конфуций”. Така че ще се преподават и бойни изкуства, което допълнително ще привлича обучаващи се.

 

- Вече навлязохте в следващата тема, по която исках да поговорим. Единственият българин сте, който е живял в манастира „Шаолин”. На какво Ви научиха месеците там?

- Може би най-вече на търпение. Доста неща научих да деветмесечното си обучение в „Шаолин”. Манастирът е едно изключително енергийно място, на което човек се зарежда. И освен нещата, които получих лично, познанствата и приятелствата с ръководството на манастира и с хората, с които успях да осъществя контакти там, ми дадоха една добра основа да продължа да развивам българо-китайските отношения и дори да ги изнеса на една друга плоскост, каквато е Българо-китайската търговско-промишлена камара, която среща много добра подкрепа от българска и от китайска страна.

 

- Успяхте ли да се запознаете и поговорите с игумена на „Шаолин” Шъ Юнсин?

- Да, запознахме се, дори при посещението на една от трите български групи там, успях да ги вкарам да се снимат с него, което е доста рядко, защото той не се снима с никого. Успях да осъществя близко познанство, бих казал дори приятелство, с водача на монасите-воини г-н Шъ Янлю, който доби също много голяма популярност не само в Хънан, а и в цял Китай. Аз самият запознах шефката на Институт „Конфуций” в Пекин с него. И този проект на Великотърновския университет, и това да има ушу школа там се роди именно по този начин.  

 


Медия