Новини

Българската агровръзка с Китай

Българските и регионалните преработвателни компании, земеделци и производители на напитки, имат потенциал да спечелят не само от обемите на търсената в Китай продукция, но и заради по-високата й цена в източната страна, където европейските стоки са на особена почит. Освен това народната република предлага изключително изгодни условия за вноса им в логистично отношение. Разбира се, има и някои препятствия.

Идеята за създаването на аграрния център за партньорство между 16-те държави от ЦИЕ и Китай идва вследствие от фокусирането на погледа на източния гигант върху държавите от тази част на Европа, които формират едва 1/6 от целия му оборот с ЕС. За да насърчи икономическите отношения с тези държави, Китай е отделил около 10 млрд. долара за инвестиции. Центърът обаче не е една от тях. Той се явява по-скоро инструмент, който, от една страна, трябва да осъществи посредничеството между желаещите да изнасят в Китай регионални производители, а, от друга, има задачата да подпомага с информация китайските инвеститори с интереси в аграрния сектор и преработката.

Центърът ще координира сътрудничеството между министерството на земеделието на Китай и съответните министерства в държавите от ЦИЕ, ще организира форуми и международни срещи и ще установява мрежата от контакти между китайски институции, организации, асоциации и предприятия с местните партньори.

 

"Чрез създаването на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа по линия на Инициативата 16+1, ние създаваме единна платформа, в която земеделските производители от ЦИЕ могат да се представят като единен пазар, първо чрез създаване на различни обединения при постъпването на запитване от китайска страна, и второ това позволява на китайските инвеститори да имат цялата информация, която им е необходима на едно единствено място. По този начин нарастването на стокообмена и търговските контакти ще бъдат значително улеснени", обяснява изпълнителният директор на центъра Васил Гелев.

 

Кооперирането на производителите ще се облекчи и от възможността те да се регистрират на електронния сайт на организацията www.china2ceec.org, където да посочат какви продукти и в какви количества са готови да предложат за износ. Тези производители няма да заплащат такси или членски внос на организацията, тъй като на този етап финансирането й е осигурено с бюджетни средства, а по-късно китайската страна е заявила готовност да поеме част от издръжката му и да изпрати двама свои служители в София.

 

Екипът на центъра няма да прилага елемент не селекция нито на компаниите, нито на фермерите, които искат да бъдат представени на постоянно действащите експозиции и павилиони в свободните търговски зони в Китай или на реални купувачи. Няма и да има приоритизиране на определени браншове спрямо други.

 

Чрез открития в края на октомври български павилион във Всеобхватната трансгранична пилотна зона в град Ханджоу и възможностите за електронна търговия, които фирмата оператор предлага, ще се подпомогнат и доставките на малотрайни продукти като свежите плодове и зеленчуци, млякото и месото, за които самолетният транспорт е единствен възможен вариант. Засега китайската страна е уверила, че ще поема тези транспортни разходи, както и че с производителите от всяка държава ще се работи чрез pre-sale. Тоест, когато в рамките на една седмица започне разпродаването на череши, сделките ще се сключват на зелено и земеделците ще имат възможността да си получат заплащането предварително. "Производителят реално няма да има никакви ангажименти, освен да осигури набирането на плодовете и доставката им до пункта, откъдето те ще тръгнат за Китай", обяснява Гелев. С Пекин е договорено и изграждането на логистичен хъб за складиране на стоки на пристанище Бургас, откъдето ще могат да бъдат товарени и разтоварвани стоките с по-дълготраен срок за консумация. Инвестицията в този хъб ще е китайска, а подобни хъбове вече има и в рдица държави от Европа, и не само.

 

Макар с откриването на центъра нещата да изглеждат по-лесни за фермери и преработватели, а пътят към китайския пазар да е по-отъпкан, и на този етап земеделска продукция и хранителни стоки за Китай ще могат да се изнасят само след като са получили сертификат за внос от китайските власти. За всяка група продукти е необходим отделен такъв сертификат, който се издава не на организации, а на държавите. Тоест агроцентърът за партньорство на страните от ЦИЕ няма да може да помага за кооперацията на производители от различни страни, ако техните правителства нямат сертификати за съответния продукт. Или например, ако има заявка за търсене на ябълки и се осигури полска продукция, но количеството не е достатъчно за купувача, пратката няма да може да се допълни с българска, ако българските плодове нямат самостоятелно разрешително. Това не важи за излагането на продукти в свободните търговски зони на народната република, където малки количества могат да бъдат предлагани и без продуктовата група да е миналата през разрешителна процедура. Екипът на центъра за партньорство пък ще има и функцията да предоставя информация и да помага за процеса по сертифициране.

 

Зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, който е настоятелен застъпник за създаването на центъра в България (виж карето), обяснява, че процедурата на сертифициране е много дълга и се случва само след преминала на място в държавата инспекция от китайската главна администрация за надзор на качеството и безопасността. "В момента държавите от целия свят се стремят да минат през възможно най-много такива процедури, за да могат да изнасят колкото се може повече продукти в Китай, а това, към което ние сме насочили всичките си дипломатически усилия, е тези процедури за разглеждане при държавите от ЦИЕ да минават по-бързо. И смятам, че вече успяхме да постигнем известно ускорение", казва Грудев. Хубавото е, че сертификатите за внос в Китай са безсрочни, тоест, веднъж издадени, те отварят вратата на всяка отделна държава да доставя в страната конкретния сертифициран продукт в дългосрочен план, ако, разбира се, пазарът има нужда от него.

 

В България в момента има отворени 21 такива процедури за износ на селскостопанска продукция и храни за Китай. Четири от тях са вече финализирани. Те са за риба и рибни консерви, царевица и люцерна, а през последната седмица беше разрешен и вноса на мляко и млечни продукти в народната република. "Част от тези продукти вече изнасяме успешно, а най-важни на този етап са разрешенията за месата, месните продукти и деликатеси, фуражните добавки и примеси, плодовете, зеленчуците и тютюнът", казва Грудев.

 

11.01.2016 г.


Медия