Новини

Четвърти форум 16+1, Суджоу, Китай

Всеки, който някога е организирал парти за повече от пет души, знае, че най-сложната част от него е да задоволиш всеки от гостите, така че никой да не си тръгне недоволен. Добрите домакини се познават по това, че почти винаги успяват.

Китайският премиер Ли Къцян има защо да вдигне малък тост след края на форума в Суджоу на 24 и 25 ноември, на който той беше домакин на 16 държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Форумът събра огромен брой делегати, всички поканени дойдоха, а афтърпартито продължи доста за някои от тях. България беше представена от най-голямата министерска делегация от години насам - шестима министри и премиерът Бойко Борисов прелетяха половината кълбо, за да присъстват в Суджоу. Дори това обаче беше скромно на фона на други делегации, като например чешката, която пристигна с два държавни самолета и остана цяла седмица в Китай.

Изводът от тези усилия е, че китайската стратегия за навлизане в региона на ЦИЕ вече работи и надпреварата за лесните китайски пари е в пълен ход. Докато Европа стагнира, а Русия играе ролята на плашило, Китай изглежда намерил правилните нишки, с които да изтъче връзките си от Черно до Балтийско море.

Основната причина китайското парти да е така приятно за всички и толкова много хора да искат покана за него е, че домакините не натоварват гостите си с тежки разговори. Това беше четвъртата среща на формата 16+1 и на нито една от тях Китай не е обсъждал със събеседниците си теми като общи ценности, проблеми или кризи. За онези премиери, за които стана тъжна традиция да се събират в Брюксел, за да си говорят за бежанците, финансовите проблеми на Гърция, разпадането на Шенген или икономическата криза в еврозоната, присъствието на форум, на който единствената тема за разговор е кой какви пари може да вземе и под каква форма, е като лятна почивка. При това - с бонуса на позитивен PR под формата на големи обещания ("Китай ще строи ядрен реактор в Козлодуй" например).

За другите в този формат - като страните от Западните Балкани, пък е повече от достатъчно някой да ги смята за равнопоставен партньор и вместо назидание да им предоставя финансиране.

Домакините също смятат събитието за важно. Ли Къцян пристигна посред нощ в Суджоу директно от източноаизатския форум, където обсъди далеч по-неприятната тема за военното противопоставяне в Южнокитайско море. Дипломат от секцията за Европа на китайското външно министерство обясни за "Капитал", че за формата 16+1 е създадена дирекция от 10 души, оглавявана от зам.-министър. Тoку-що в Пекин е минал форумът за "млади политически лидери" от същия регион. Много държавни и частни големи китайски компании заедно с най-важните банки бяха представени на бизнес частта от форума в Суджоу. Китай, с две думи, е фокусирал поглед към източната част на Европа, с която няма какво да дели, но която вижда като важна политически, макар и все още не икономически - търговският оборот с всички 16 държави е 64 млрд. долара за 2014 г. - по-малко от 1/6 от целия китайски оборот с ЕС.

Основната инициатива, за която разговаряха страните, се нарича "Един пояс, един път", но сред българските дипломати е позната и като ОБОР (от английското One Belt, One Road). Идеята е свързването на Китай с Европа по суша подобно на древния Път на коприната. Но това е повърхността, под която се крие много повече. Най-добре го обобщава директорът на полската агенция за инвестиции Славомир Мажман: "16+1 е само капка в морето, наречено "Един пояс, Един път". Това е, първо, политически процес, с който Китай излиза на сцената. Второ, е икономически - това е мащабен процес на наливане на инвестиции. Китайците не харесват, когато ползвам думите Маршъл план, но идеята не е много далече. И едва на трето място е логистичен проект." Български дипломат казва, че китайците виждат "свързаност" като много повече от пътища и жп линии - от интернет до културни връзки.

Ако за 16+1 Пекин официално е отделил 10 млрд. долара (колкото беше обявено на първата среща в Полша за инвестиции в региона), за пътя сумата е поне пет пъти повече. Това гарантира интереса на държавите по копринената нишка, но новият Китай отдавна е пораснал дипломатически, за да разчита само на евтини пари. В средата на тази година стана ясна новата стратегия на Пекин за износ на индустриален капацитет, който предвижда стимули за китайските компании да пренасят навън цели поточни линии заедно с ноу-хау. "Имаме достатъчно индустриален капацитет за проекта "Един път, един пояс" и можем да построим фабрики, които да движат различните производства, свързани с него, при вас", заяви на един от бизнес панелите зам.-директорът на банката за инвестиции ICBC. Според него системата ще вплете правителства, банки и корпорации. На откриването на политическия форум Ли беше още по-директен и заяви нещо, което никоя страна от Централна и Източна Европа няма да чуе от САЩ, Русия или дори ЕС. "Ние сме готови да променим стратегията си, за да съвпадне с вашите", обясни китайският премиер, след което показа, че разбира чудесно болката на повечето правителства - държавния дълг. "Ще направим финансираща институция за тези проекти, която няма да иска държавни гаранции", подчерта Ли Къцян. Тази комбинация от гъвкавост и лесни пари е твърде примамлива не само за "Нова Европа".

Гърция и Австрия са поискали статут на наблюдатели към 16+1, а ключови европейски финансиращи институции бяха на форума. Европейската инвестиционна банка предложи да участва в проектите, тъй като "строи инфраструктурата на ЕС от създаването му", а Европейската банка за възстановяване и развитие обмисля включването на Китай в управителния си съвет, макар и с минималното 0.1%. Пекин ще сложи пари в новия Equity Participation Fund на ЕБВР, който ще инвестира в инфраструктура и високи технологии. Бойко Борисов призова за съвместни проекти с Китай, които да се финансират по новия фонд "Юнкер". Ако форумът в Суджоу демонстрира нещо, то е, че моралните задръжки и бариери, които допреди години правеха трудно за Европа откритото сътрудничество с авторитарна държава с проблеми с човешките права като Китай, са паднали.

София, както обичайно, закъсня за партито. Страни като Унгария и Полша са далеч напред - в Лодз вече пристигат стоки от Ченду за 12 дни, а Македония и Сърбия вече се редят за коридора от Пирея, където пристанището е на китайска концесия, до Будапеща (виж допълнителния текст). Заради политическите турбуленции от последните три години България така и не можа да формулира и да представи своите идеи. Сега изглежда готова да се хвърли, пак обичайно, в твърде много инициативи (повече - тук). Първата такава вече е спечелена - в София е изграден центърът за агротърговия на формата 16+1. В завършения си вид това значи, че през него ще е достъпна база данни за земеделски производители от целия регион, с които китайски компании да си сътрудничат. В момента центърът работи по създаването на тази база данни.

Извън земеделието основните проекти, на които България залага към момента, са свързването на дългия жп коридор, който тръгва от Шъхъдзъ, минава през Казахстан, Азербайджан, Грузия, Турция и излиза след тунела под Босфора до Одрин, с българската линия от турската до сръбската граница. Този участък така или иначе се модернизира в момента. Това означава да се убеди китайската страна, че е по-добре да заложи на този път, вместо да се свърже със Солун, откъдето така или иначе ще минава коридорът Пирея - Будапеща.

Втората идея е все още в начален стадий - да се предложи на китайците да вземат жп линията Русе - Варна за модернизиране, да построят интермодален терминал, да вземат и пристанището на Русе и така да свържат Централна Азия през Черно море с Дунав. Този проект беше изложен за първи път именно на този форум, като Китай още не е давал мнение за него. Една от идеите в него е, че позволява алтернатива на Турция, а азиатската страна обича да диверсифицира - все пак една от целите на копринения път е именно да избегне зависимост от Русия.

"Това е проект с двойно значение за България и за БДЖ", казва дипломат, запознат с плановете. "От една страна, това ще улесни сухопътния внос на китайски стоки, които ще минават много по-бързо и лесно през всички тези държави. Това значи, разбира се, завземане на пазари. Но, от друга, този коридор може да работи двупосочно - ние можем да изнасяме както за Китай, така и за Централна Азия". Връзката с Грузия и разрастващата се с китайска помощ свързаност около Каспийско море би била добре дошла. Прогнозите сочат, че в следващите 10 години жп транспортът ще расте значително и ще взима дял от по-бавния морски транспорт.

Заедно с тези проекти, разбира се, върви и пристигането на китайски капитал и компании. Всяка инфраструктура, построена с китайски пари, ще бъде или направена от китайски фирми, или ще бъде под техен контрол за доста време напред, или и двете. Африка е добър пример в това отношение. Не всички са убедени, че подобно развитие е добре дошло. Български финансист със солиден опит в инвестиционните проекти казва, че на България не й трябват само евтини пари, каквито тя така или иначе има от ЕС, а ноу-хау, мениджмънт и отваряне на китайския пазар. "Какво ще спечелим ние? Китайците само взимат и нищо не дават. Зависи дали в замяна на това, че им даваме инвестиционни проекти, те отварят пазара си за нас." Другият голям въпрос, повдигнат от Bloomberg, е дали парите ще стигнат за всички: обявените проекти могат да надхвърлят няколкостотин милиарда долара, което може да се окаже твърде голяма хапка дори за гигантските държавни китайски банки, които работят под нареждането да пробиват пътя на бизнеса в чужбина.

Но за региона на България, в който недофинансирането на инфраструктура възлиза на средно около 3-5% от БВП (по сметки на ICBC), китайското предложение е твърде изкусително. Да не се състезаваш за тези пари вече е демоде. В Китай делегациите на държавите и бизнесът около тях се прескачаха едни други. Ако някой прекара достатъчно време, за да изслуша презентациите на различните държави (както "Капитал" направи), ще осъзнае, че те са еднакви. Литва е стратегическа държава с ниски данъци, Естония е хъб и врата към Европа, Полша е стар партньор, Румъния е политически стабилна и член на ЕС и НАТО. Всеки български аргумент се вижда като под индиго и е лесно да разбереш защо китайските инвеститори все още бъркат някои от тези държави. Всъщност, ако има нещо, което отличава някои държави, това е не членството в евроатлантическите структури, а точно обратното. Основните проекти са там, където правилата на ЕС не важат - в Сърбия например. "Някои държави извън съюза имат предимството да не правят обществени поръчки, а да възлагат директно", обяви Борисов донякъде със съжаление.

Всъщност, ако се вгледате внимателно, ще видите края на очароването на Нова Европа от Стара. Дълго време тези страни бяха вторачени на Запад, където бъдещето изглеждаше цветно и обещаващо. Последните години убиха романтиката на тази идея и на нейно място се настанява прагматизмът, на който са основани отношенията с Китай. Това не е задължително лошо. "Ние дълго гледахме в една посока, докато старите държави в ЕС нямаха този проблем. Само Италия например има по-голям търговски оборот с Китай, отколкото всичките 16 държави, взети заедно", казва български дипломат, ангажиран с преговорите. Това, разбира се, няма да се поправи толкова бързо, нито може да очаквате още утре да има бърз влак София - Пекин. Но както казва един представител на правителството, по време на преговорите в Суджоу той е попитал китайския си партньор как възнамеряват да се справят с "горещите точки" по пътя на коприната, който изграждат. "Ние не бързаме", гласял отговорът.


Медия